Когато облаците волни
палаво се заиграха по небето,
Луната се усмихна и доволна
потопи снагата си в морето
и заплува закачлива и сияйна,
в оранжево и жълто оцветена,
за да флиртува със делфини и рапани
(нали е в морска пяна пременена)...
Позеленяха вълните от ревност,
нацупиха се пясъчните брегове
и от тихата, призрачна безбрежност
се родиха морски ветрове...
Притеснена и засрамена Луната
се прикри зад спящи водорасли
и пристъпи (като напълно непозната)
към своята лунна каляска...
"Сънува" - ще си кажете навярно,
но кълна се - истина си бе,
видях я - изчервена и безгласна
да се оправдава гузно пред сърдитото Небе...
Няма коментари:
Публикуване на коментар