четвъртък, 6 септември 2007 г.

НОЩНА РАЗХОДКА



Нощта е тиха и прохладна,
но на мен не ми се спи,
малко ми е тъжно...и съм жадна
...за красиви, приказни мечти...

Ще стана...мисля да се поразходя
и самичка приказките да си изрисувам,
в чудесата нощни ще се поразровя,
не, не спя...но вече май сънувам...

По лунната пътека тръгвам,
на всяка стъпка - поздравяват ме звезди,
една след друга всички ги прегръщам,
а...ето и луната...тя пък от вълнение трепти...

Оглеждам се в небето - а то ми се усмихва
и с галантен жест навътре ме приканва,
дочул за мен и вятърът за миг притихва
и нежно, кавалерски до земята се покланя...

Е, добре...ще навестя сега морето...
и то ме чака, за да ме гушне със вълни,
навеждам се, целувам го и ето...
от свенливост то цялото се изчерви...

Добре де, тръгвам си, но някой май забравих,
обаче вече минава полунощ...
...едно делфинче знаци в тъмното ми прави...
за тебе, мило...ще се върна следващата нощ!


1 коментар:

Pobeditel каза...

Каква красива и екзотична разходка!Поздрави :)!