понеделник, 24 септември 2007 г.
ПЛОДОВ СТИХ
Тази нощ се сгуших до твойто крушово сърце
и ароматно се оглеждах в кайсиевите ти очи,
а ти прегръщаше ме цитрусово със лимонови ръце,
докато лице заравях екзотично в авокадовите ти коси...
А после сладко си отхапах от зрелите ти ягодови устни
и жадно капчици отпивах от гроздовите ти сълзи,
и близнах си от скулите ти прасковено-вкусни,
и вдишах от луничките, оставили малинови следи...
А после...после навярно съм се замечтала,
тъй като не помня пъпешовите ти пръсти,
даже неусетно, предполагам, съм заспала,
а ти на сутринта...с боровинкова целувка ме събуди...
четвъртък, 6 септември 2007 г.
НЕБЕСНИ ЦВЕТЯ
Рано сутрин след моите стъпки,
когато в райските градини вървя,
от свенливо разтворените розови пъпки
разцъфват прекрасни небесни цветя.
А после, когато бавно обхождам
небето със сънени още очи,
небрежно разлиствам тънките облаци
и за цветята извайвам целофан от лъчи.
И ваза им правя - от морската пяна,
по малко откъсвам от всяка вълна,
събирам я в шепата си, с капки обляна,
а после само я дооформям на ръка.
Така всяка сутрин във райските градини
се раждат прекрасни небесни цветя.
Аз с обич им нося вазата и целофана,
а те ме галят със неземната си красота.
Абонамент за:
Публикации (Atom)