![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhzwFSDkrFvPwcNWhzR4KxjsclGyB3B0T_3bqcldnRj-2Dmh21TUJvDGfMftgnWISHLg0crz-7zIKa15N3GXCbNcL86djELiEdbjyW4j-Ph4D4PZP2l7c8lfKFeAC5U4u1bMFmDh2j9CDVP/s320/Paris%2520at%2520Night.jpg)
На моста над замръзналата Сена
седеше Той с премръзнали ръце,
във тази нощ лютиво-студена
очакваше да зърне любимото лице...
Бе я срещнал точно преди година
съвсем случайно, в сърцето на Париж,
тъжно загледана в блестящите витрини,
парадиращи с лукс и ненужен престиж...
Първо я заведе на Айфеловата кула
и зарови длани в косите и руси,
а после дълго и нежно целува
меките и, кадифени и парещи устни...
И весело гонейки се сякаш на игра
неусетно се озоваха под Триумфалната арка
и Тя - за първи път почувствала топлина
се сгуши на рамото му и от щастие заплака...
Но щастието им трая една единствена нощ...
Той бе войник. Тя - неволно сгодена за друг.
Размениха си медальони и се заклеха, че в полунощ
след една година точно отново ще се срещнат тук...
...И Той я чакаше...дори за миг не бе я забравил,
но дали бе жив все още в нейното сърце?...
Тревожно мислеше си и не знаеше, че в този миг
Тя към него тичаше по безлюдния Шанз-Елизе...
...Бе краят на Декември. Дърветата с окапали листа
свиваха голите си, измръзнали клони...
А небето над Париж - града на Любовта
звездна въздишка за влюбените отрони...
Няма коментари:
Публикуване на коментар