ТЯ

посветено

Кой събра звездите от небето
и ги разпиля в копринените ти коси,
че ти сега тъй ярко светиш
и в позлата цялата блестиш...

Кой съблече залеза червен
и приши му облачета - перлени мъниста,
че по кожата ти пада прелестен сатен
и толкова си залезна, и тъй лъчиста...

Кой успя с магическите си ръце
да извае тюркоазен морски пламък
за любящото ти, нежно, искрено сърце,
че то наподобява скъпоценен камък...
.................................................................

Спрях да питам чак едва
когато един далечен глас ми каза:
"Тя зачената е в страст и светлина
от греховната любов на коприната и тюркоаза"...

Любовна история в Париж

На моста над замръзналата Сена
седеше Той с премръзнали ръце,
във тази нощ лютиво-студена
очакваше да зърне любимото лице...

Бе я срещнал точно преди година
съвсем случайно, в сърцето на Париж,
тъжно загледана в блестящите витрини,
парадиращи с лукс и ненужен престиж...

Първо я заведе на Айфеловата кула
и зарови длани в косите и руси,
а после дълго и нежно целува
меките и, кадифени и парещи устни...

И весело гонейки се сякаш на игра
неусетно се озоваха под Триумфалната арка
и Тя - за първи път почувствала топлина
се сгуши на рамото му и от щастие заплака...

Но щастието им трая една единствена нощ...
Той бе войник. Тя - неволно сгодена за друг.
Размениха си медальони и се заклеха, че в полунощ
след една година точно отново ще се срещнат тук...

...И Той я чакаше...дори за миг не бе я забравил,
но дали бе жив все още в нейното сърце?...
Тревожно мислеше си и не знаеше, че в този миг
Тя към него тичаше по безлюдния Шанз-Елизе...

...Бе краят на Декември. Дърветата с окапали листа
свиваха голите си, измръзнали клони...
А небето над Париж - града на Любовта
звездна въздишка за влюбените отрони...

ПЛОДОВ СТИХ

Тази нощ се сгуших до твойто крушово сърце
и ароматно се оглеждах в кайсиевите ти очи,
а ти прегръщаше ме цитрусово със лимонови ръце,
докато лице заравях екзотично в авокадовите ти коси...

А после сладко си отхапах от зрелите ти ягодови устни
и жадно капчици отпивах от гроздовите ти сълзи,
и близнах си от скулите ти прасковено-вкусни,
и вдишах от луничките, оставили малинови следи...

А после...после навярно съм се замечтала,
тъй като не помня пъпешовите ти пръсти,
даже неусетно, предполагам, съм заспала,
а ти на сутринта...с боровинкова целувка ме събуди...

НЕБЕСНИ ЦВЕТЯ

Рано сутрин след моите стъпки,
когато в райските градини вървя,
от свенливо разтворените розови пъпки
разцъфват прекрасни небесни цветя.

А после, когато бавно обхождам
небето със сънени още очи,
небрежно разлиствам тънките облаци
и за цветята извайвам целофан от лъчи.

И ваза им правя - от морската пяна,
по малко откъсвам от всяка вълна,
събирам я в шепата си, с капки обляна,
а после само я дооформям на ръка.

Така всяка сутрин във райските градини
се раждат прекрасни небесни цветя.
Аз с обич им нося вазата и целофана,
а те ме галят със неземната си красота.

НОЩНА РАЗХОДКА

Нощта е тиха и прохладна,
но на мен не ми се спи,
малко ми е тъжно...и съм жадна
...за красиви, приказни мечти...

Ще стана...мисля да се поразходя
и самичка приказките да си изрисувам,
в чудесата нощни ще се поразровя,
не, не спя...но вече май сънувам...

По лунната пътека тръгвам,
на всяка стъпка - поздравяват ме звезди,
една след друга всички ги прегръщам,
а...ето и луната...тя пък от вълнение трепти...

Оглеждам се в небето - а то ми се усмихва
и с галантен жест навътре ме приканва,
дочул за мен и вятърът за миг притихва
и нежно, кавалерски до земята се покланя...

Е, добре...ще навестя сега морето...
и то ме чака, за да ме гушне със вълни,
навеждам се, целувам го и ето...
от свенливост то цялото се изчерви...

Добре де, тръгвам си, но някой май забравих,
обаче вече минава полунощ...
...едно делфинче знаци в тъмното ми прави...
за тебе, мило...ще се върна следващата нощ!

ФЛИРТА НА ЛУНАТА

Когато облаците волни
палаво се заиграха по небето,
Луната се усмихна и доволна
потопи снагата си в морето
и заплува закачлива и сияйна,
в оранжево и жълто оцветена,
за да флиртува със делфини и рапани
(нали е в морска пяна пременена)...

Позеленяха вълните от ревност,
нацупиха се пясъчните брегове
и от тихата, призрачна безбрежност
се родиха морски ветрове...
Притеснена и засрамена Луната
се прикри зад спящи водорасли
и пристъпи (като напълно непозната)
към своята лунна каляска...

"Сънува" - ще си кажете навярно,
но кълна се - истина си бе,
видях я - изчервена и безгласна
да се оправдава гузно пред сърдитото Небе...