Рано сутрин след моите стъпки,
когато в райските градини вървя,
от свенливо разтворените розови пъпки
разцъфват прекрасни небесни цветя.
А после, когато бавно обхождам
небето със сънени още очи,
небрежно разлиствам тънките облаци
и за цветята извайвам целофан от лъчи.
И ваза им правя - от морската пяна,
по малко откъсвам от всяка вълна,
събирам я в шепата си, с капки обляна,
а после само я дооформям на ръка.
Така всяка сутрин във райските градини
се раждат прекрасни небесни цветя.
Аз с обич им нося вазата и целофана,
а те ме галят със неземната си красота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар