ТЯ

посветено

Кой събра звездите от небето
и ги разпиля в копринените ти коси,
че ти сега тъй ярко светиш
и в позлата цялата блестиш...

Кой съблече залеза червен
и приши му облачета - перлени мъниста,
че по кожата ти пада прелестен сатен
и толкова си залезна, и тъй лъчиста...

Кой успя с магическите си ръце
да извае тюркоазен морски пламък
за любящото ти, нежно, искрено сърце,
че то наподобява скъпоценен камък...
.................................................................

Спрях да питам чак едва
когато един далечен глас ми каза:
"Тя зачената е в страст и светлина
от греховната любов на коприната и тюркоаза"...